Още 10 събития в сянката на войната, които белязаха 2022 г.
Отминалата 2022 година стартира с вярата, че след близо две години, белязани от пандемията от ковид, светът най-сетне ще се завърне към " нормалността " и към този момент одобрения ред. Само два месеца по-късно обаче стана ясно, че тези упования няма да се оправдаят - на 24 февруари съветските сили нахлуха в Украйна, поставяйки началото на война, която по всичко наподобява, че ще продължи най-малко и през новата година.
Макар и от друга вероятност, 2022 година затвърди урока от предходните две - какъв брой уязвими сме в действителност и какъв брой лъжливо е възприятието ни за надзор. Несъмнено войната в Украйна бе преобладаващата геополитическа тематика през последните месеци, отеквайки в огромна част от останалите събития, които белязаха 2022 година В сянката на водещото противоборство сред Запада и Русия се изостриха и редица други районни спорове.
Апетитът на Китай към Тайван
В началото на декември Тайван предизвести, че военната опасност от Пекин " става по-сериозна от всеки път ", откакто през годината нахлуванията на китайски военни самолети в отбранителната зона на острова се усилиха петкратно от 2020 година насам.
Тайван живее под непрекъсната опасност от инвазия от страна на Китай, който претендира, че демократично управляваният остров е част от неговата територия и би трябвало да бъде високомерен даже със мощ, в случай че е належащо. Тайпе обаче отхвърля претенциите на Пекин и акцентира, че единствено жителите на острова могат да вземат решение бъдещето си.
Напрежението сред двете страни набъбна, откакто през август ръководителят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван. За да покаже гнева си, Китай провежда военни учения към острова, като оттогава насам китайските военни дейности не престават, въпреки и в по-малък мащаб. Това насочи вниманието на Тайван и другарските му страни, като Съединените щати и Япония, върху това по какъв начин би могъл да се развие всеки спор с Китай и какъв може да бъде възможният им отговор. Така, при започване на този месец Вашингтон утвърди продажбата на оръжия за над 425 млн. $. на Тайпе - ход, който предстоящо ускори гнева на Пекин.
Искри сред Сърбия и Косово
В средата на годината, поради спор за регистрационните номера на колите, спор назря и сред Сърбия и Косово, застрашавайки нежния мир сред двете страни, реализиран преди 23 години.
Искането на Косово за пререгистрация на колите бе отлагано от години поради митинги на косовските сърби, само че този път Прищина реши да не прави повече отстъпки. В отговор косовските сърби напуснаха локалните власти и полицията и заплашиха да стачкуват след първите санкции.
С посредничеството на Европейски Съюз в края на ноември бе оповестено, че двете страни въпреки всичко са постигнали съглашение по въпроса. Съгласно контрактуваното решение Сърбия ще спре да издава лични регистрационни табели с имената на косовски градове, а Косово ще приключи по-нататъшните дейности, свързани с пререгистрацията на транспортни средства.
Впоследствие обаче още веднъж прехвърчаха искри, откакто Сърбия разгласи, че дронове са следили военни уреди от посока Косово и в отговор сложи армията си в нараснала бойна подготвеност.
Междувременно обстановката в северната част на Косово ескалира след ареста на някогашен чиновник на косовската полиция от сръбски генезис, упрекнат в нахлуване против офис на изборната комисия в страната и против служители на реда. По всичко наподобява, че обновеното напрежение сред двете страни ще продължи и през новата година.
Заплашителната изразителност на Ердоган към Гърция
Дългогодишното напрежение сред Турция и Гърция - другояче страни сътрудници в НАТО - се изостри през последните месеци до степен, че се заприказва за възможна война посред им.
Причината е, че Турция оспорва гръцкия суверенитет над голям брой острови в Източното Средиземноморие и приканва за евакуиране на гръцките войски от тях.
През септември Атина се оплака на Алианса и Организация на обединените нации поради " подстрекателската " изразителност на Анкара, откакто турският президент Реджеп Тайип Ердоган завоалирано, само че неведнъж заплаши Гърция с думите: " Може да дойдем ненадейно някоя нощ ". Индиректна опасност за вероятен боен спор той насочи и в средата на декември, предупреждавайки, че турските ракети може да доближат Атина, в случай че тя " не кротува ".
От десетилетия Турция и Гърция са в спор по редица въпроси, в това число за това къде стартират и свършват техните континентални шелфове, по отношение на енергийните запаси, полетите над Егейско море, статута на демилитаризираните острови и разделения Кипър. През тази година обаче напрежението се разгоря с нова мощ, а дали в последна сметка ще бъде потушено, или ще прерасне в освен това, занапред ще стане ясно.
Отмъщението на Турция в Сирия
През 2022 година Турция - другояче услужливо предлагаща ходатайство за разрешаване на войната в Украйна - на собствен ред направи крачка към разпалването на следващ спор в Близкия изток.
В средата на ноември Анкара стартира интервенция с кодовото име " Нокът-меч ", в границите на която нанесе удари по цели на кюрдските бойци в Северен Ирак и Сирия. Причината за гнева ѝ стана смъртоносният бомбен атентат в Истанбул на 13 ноември, при който починаха шестима души.
Турция упрекна неразрешената от нея Кюрдска работническа партия за терористичната офанзива и изпрати войски и танкове против кюрдските бойци в Сирия, откакто турският водач Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че страната му има право да се бори с терористите в и отвън своите граници, в случай че те съставляват опасност за националната сигурност.
На фона на последвалите турски удари против цели в Сирия, Съединените щати приканиха за деескалация на спора, а Русия настоя Турция да прояви въздържаност и да не прибягва до " несъразмерна приложимост на мощ ". Освен това Москва изрази подготвеност и да посредничи в договарянията сред Анкара и Дамаск, като бъде хазаин на среща сред сирийския президент Башар Асад и неговия турски сътрудник. До предлагането се стигна, откакто самият Ердоган направи поръчка за възстановяване на връзките сред двете страни. Дали такава среща ще се състои, ще стане ясно през 2023 година
Ракетните провокации на Северна Корея
Повод за терзание на Запада и неговите азиатски партньори станаха и провокативните дейности на Северна Корея. През тази година страната организира голям брой оръжейни тестове с невиждано движение, като досега е изстреляла десетки балистични ракети, в това число една, която прелетя над Япония.
През последните седмици ракетните тествания на КНДР зачестиха даже още повече след решение на Сеул и Вашингтон да проведат съвместни военни учения в непосредственост до Корейския полуостров. На 3 ноември Северна Корея изстреля рекордните 23 ракети за ден, като една от тях се приземи край крайбрежията на Южна Корея - невиждан досега акт.
Усърдните оръжейни проби ускориха опасенията на Съединени американски щати и съдружниците му, че Пхенян се готви да възобнови нуклеарните опити за първи път от 2017 г насам.
В опит да разубеди КНДР от сходна стъпка, южнокорейският президент Юн Сук-йел даде обещание страната му да даде поетапна икономическа помощ на Северна Корея, в случай че тя приключи създаването на нуклеарни оръжия и стартира нуклеарно разоръжаване. В отговор обаче Пхенян го посъветва " да си затваря устата ", а в средата на декември разгласи, че е провела сполучлив тест на нов вид оръжие. Така, към края на 2022 година напрежението към дейностите на Севера се изостря от ден на ден, а неналичието му на диалогичност не предвещава скорошна деескалация.
Ядрената договорка с Иран - в задънена улица
През тази година светът погледна с паника и към друга възходяща нуклеарна опасност в лицето на Иран. През лятото Международната организация за атомна сила (МААЕ) предизвести, че страната продължава програмата си за обогатяване на уран, а през ноември самият Техеран разгласи, че е почнал да обогатява уран до 60%.
Въпреки че страната твърди, че нуклеарната ѝ стратегия е с мирни цели, Западът се притеснява, че тя е все по-близо до основаването на атомна бомба. По тази причина през актуалната година западните страни ускориха напъните си за обновяване на нуклеарната договорка от 2015 година, чиито условия Иран спря да извършва, откакто тогавашният американски президент Доналд Тръмп я напусна през 2018 година и още веднъж наложи суровите наказания на Съединени американски щати против ислямската република.
През март нуклеарното съглашение изглеждаше покрай възкръсване след среща във Виена на външните министри на страните по договорката. Оттогава насам обаче преговорите изпаднаха в застой, най-много заради две претенции на Иран - Вашингтон да отстрани Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война от листата си на задграничните терористични организации, а също МААЕ да приключи следствието си на следи от уран, открити в недекларирани нуклеарни обекти в страната.
След взаимни обвинявания сред Техеран и Вашингтон в съзнателно отсрочване на договарянията, през декември стана ясно, че двете страни няма да излязат от задънената улица, защото Съединени американски щати обявиха, че ще оставят въпроса с възобновяването на нуклеарната договорка на назад във времето, с цел да се концентрират върху продължаващите митинги в Иран.
Народен протест в Иран
През септември Иран притегли международното внимание към себе си и по друга причина - националните митинги, прераснали съгласно анализатори в национален протест.
До всеобщото гражданско неодобрение в страната се стигна след гибелта на 22-годишната кюрдка Махса Амини, която беше арестувана от моралната полиция, съблюдаваща спазването на строгите ограничавания на ислямската република върху женското облекло.
Протестите прераснаха в най-големите безредици в страната от 2019 година насам, а ръководещите пробваха да ги потушат с принуждение - десетки хиляди стачкуващи бяха задържани, а стотици бяха убити или наказани, като досега са осъществени и две изтезания.
В отговор на продължаващите репресии Западът наложи нови наказания на Иран, а Организация на обединените нации стартира следствие и изключи страната от своята Комисия по статута на дамите.
От своя страна Техеран упрекна западните страни и своя отдавнашен зложелател Израел в опит да провокират революция в страната и съобщи, че разполага с доказателства за тяхното присъединяване в митингите.
Въпреки острата си изразителност, при започване на декември ислямската република разпусна противоречивата морална полиция и разкри, че обмисля да вкара промени в закона, задължаващ дамите да покриват главите си с хиджаб. Гражданските безредици обаче не престават.
Рокади на върха във Англия
Сътресения през 2022 година имаше и в Обединеното кралство - този път политически.
През юли Борис Джонсън подаде оставка като водач на Консервативната партия и като министър председател макар продължителния отвод да направи тази стъпка. Натискът върху него обаче се ускори неимоверно, откакто той се оказа забъркан в редица кавги, които сринаха престижа му и доведоха до всеобщо овакантяване на министри от кабинета му.
През септември за водач на Консервативната партия и идващ министър-председател на Англия бе оповестена Лиз Тръс.
Скоро след нейното встъпване в служба кабинетът ѝ предложи проект за стопански напредък, който обаче провокира рецесия на доверието на вложителите в държавното управление, удари цената на лирата и цените на държавните облигации и раздруса международните пазари дотам, че наложи намесата на Централната банка на Англия. Това принуди Тръс да се откаже от подготвяните ограничения и макар опитите ѝ да възвърне доверието в държавното управление си, сменяйки финансовия министър, в последна сметка се стигна до нейната лична оставка.
Така Лиз Тръс остана в историята на Острова като най-кратко служилият министър председател, издържайки на поста едвам 45 дни.
Премиерската въртележка в Обединеното кралство се завъртя още веднъж и през октомври отпред на страната застана някогашният финансов министър в кабинета на Джонсън - Риши Сунак. Той обаче пое ръководството в сложен стопански миг за страната и предизвести, че ще е належащо предприемането на непопулярни ограничения за излизане от рецесията. Освен това настоя хората да не чакат страната да реши всичките им проблеми.
През 2022 година политическата неустойчивост във Англия бе в допълнение разтърсена и от гибелта на кралица Елизабет II. След 70-годишно ръководство, на 8 септември тя умря на 96-годишна възраст, а на престола се възкачи нейният наследник принц Чарлз.
Екстремни климатични феномени
Годината се оказа гореща както в политически, по този начин и в дословен смисъл - лятото на 2022 година беше най-топлото, отчитано в историята на Европа.
Температурни върхове и горещи талази провокираха суша и пожари, изпепелили рекордните над 660 000 хектара гори в Европейския съюз от януари доникъде на август, а ледниците в Алпите започнаха да се топят с невиждана скорост.
По данни на Световната здравна организация мощните жеги в Европа са довели до гибелта на над 15 000 души. Рекордни горещини бяха регистрирани през август и в Китай, а сушата заплаши с апетит Африканския рог.
Рекордно през тази година бе и обезлесяването в Амазонската джунгла в Бразилия.
В Пакистан пък исторически наводнения в резултат на извънредно проливни мусонни дъждове лишиха живота на над 1700 души и принудиха 8 милиона души да изоставен домовете си, откакто една трета от страната се оказа наводнена.
" Катаргейт " в Европарламента
Съвсем в края на годината Европейският парламент беше разтресен от корупционен скандал, откакто при поредност от акции в Белгия на 9 декември бяха арестувани шестима души, в това число гръцкият евродепутат и зам.-председател на Екологичен потенциал Ева Кайли и Пиер Панзери, някогашен италиански евродепутат, управлявал антикорупционна група.
Както белгийските управляващи след това прецизираха, следствието е почнало година, преди да бъдат осъществени арестите.
Задържаните са обвинени, че са били подкупени от Катар, с цел да лобират в негов интерес. Тази година в емирството се организира международното състезание по футбол, като самият факт, че Катар завоюва семейството на спортното събитие, провокира серия от кавги. Предполага се, че на европейски политици са били плащани големи подкупи, с цел да повлияят на политическия спор в Европарламента.
Корупционната спекулация провокира отвращение в Брюксел и породи опасения измежду законодателите и политическите водачи на Европейски Съюз, че случаят може допълнително да подкопае имиджа на Съюза. Това накара Европейския парламент да приключи пълномощията на Кайли, а също да прекрати цялата законодателна активност, обвързвана с Катар. Започна и разискване по отношение на въвеждането на промени в правилника на институцията.
От своя страна Катар неколкократно отхвърли да е забъркан в абсурда и разкритикува белгийските проверяващи за потребление на " неточна " информация. Емирството даже загатна за прекъсване на доставките на природен газ за Европейски Съюз, откакто се оплака от преднамерено отношение по отношение на себе си. Очакват се още разкрития по така наречен " Катаргейт ", а отзив от абсурда сигурно ще има и следващата година.
Макар и от друга вероятност, 2022 година затвърди урока от предходните две - какъв брой уязвими сме в действителност и какъв брой лъжливо е възприятието ни за надзор. Несъмнено войната в Украйна бе преобладаващата геополитическа тематика през последните месеци, отеквайки в огромна част от останалите събития, които белязаха 2022 година В сянката на водещото противоборство сред Запада и Русия се изостриха и редица други районни спорове.
Апетитът на Китай към Тайван
В началото на декември Тайван предизвести, че военната опасност от Пекин " става по-сериозна от всеки път ", откакто през годината нахлуванията на китайски военни самолети в отбранителната зона на острова се усилиха петкратно от 2020 година насам.
Тайван живее под непрекъсната опасност от инвазия от страна на Китай, който претендира, че демократично управляваният остров е част от неговата територия и би трябвало да бъде високомерен даже със мощ, в случай че е належащо. Тайпе обаче отхвърля претенциите на Пекин и акцентира, че единствено жителите на острова могат да вземат решение бъдещето си.
Напрежението сред двете страни набъбна, откакто през август ръководителят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван. За да покаже гнева си, Китай провежда военни учения към острова, като оттогава насам китайските военни дейности не престават, въпреки и в по-малък мащаб. Това насочи вниманието на Тайван и другарските му страни, като Съединените щати и Япония, върху това по какъв начин би могъл да се развие всеки спор с Китай и какъв може да бъде възможният им отговор. Така, при започване на този месец Вашингтон утвърди продажбата на оръжия за над 425 млн. $. на Тайпе - ход, който предстоящо ускори гнева на Пекин.
Искри сред Сърбия и Косово
В средата на годината, поради спор за регистрационните номера на колите, спор назря и сред Сърбия и Косово, застрашавайки нежния мир сред двете страни, реализиран преди 23 години.
Искането на Косово за пререгистрация на колите бе отлагано от години поради митинги на косовските сърби, само че този път Прищина реши да не прави повече отстъпки. В отговор косовските сърби напуснаха локалните власти и полицията и заплашиха да стачкуват след първите санкции.
С посредничеството на Европейски Съюз в края на ноември бе оповестено, че двете страни въпреки всичко са постигнали съглашение по въпроса. Съгласно контрактуваното решение Сърбия ще спре да издава лични регистрационни табели с имената на косовски градове, а Косово ще приключи по-нататъшните дейности, свързани с пререгистрацията на транспортни средства.
Впоследствие обаче още веднъж прехвърчаха искри, откакто Сърбия разгласи, че дронове са следили военни уреди от посока Косово и в отговор сложи армията си в нараснала бойна подготвеност.
Междувременно обстановката в северната част на Косово ескалира след ареста на някогашен чиновник на косовската полиция от сръбски генезис, упрекнат в нахлуване против офис на изборната комисия в страната и против служители на реда. По всичко наподобява, че обновеното напрежение сред двете страни ще продължи и през новата година.
Заплашителната изразителност на Ердоган към Гърция
Дългогодишното напрежение сред Турция и Гърция - другояче страни сътрудници в НАТО - се изостри през последните месеци до степен, че се заприказва за възможна война посред им.
Причината е, че Турция оспорва гръцкия суверенитет над голям брой острови в Източното Средиземноморие и приканва за евакуиране на гръцките войски от тях.
През септември Атина се оплака на Алианса и Организация на обединените нации поради " подстрекателската " изразителност на Анкара, откакто турският президент Реджеп Тайип Ердоган завоалирано, само че неведнъж заплаши Гърция с думите: " Може да дойдем ненадейно някоя нощ ". Индиректна опасност за вероятен боен спор той насочи и в средата на декември, предупреждавайки, че турските ракети може да доближат Атина, в случай че тя " не кротува ".
От десетилетия Турция и Гърция са в спор по редица въпроси, в това число за това къде стартират и свършват техните континентални шелфове, по отношение на енергийните запаси, полетите над Егейско море, статута на демилитаризираните острови и разделения Кипър. През тази година обаче напрежението се разгоря с нова мощ, а дали в последна сметка ще бъде потушено, или ще прерасне в освен това, занапред ще стане ясно.
Отмъщението на Турция в Сирия
През 2022 година Турция - другояче услужливо предлагаща ходатайство за разрешаване на войната в Украйна - на собствен ред направи крачка към разпалването на следващ спор в Близкия изток.
В средата на ноември Анкара стартира интервенция с кодовото име " Нокът-меч ", в границите на която нанесе удари по цели на кюрдските бойци в Северен Ирак и Сирия. Причината за гнева ѝ стана смъртоносният бомбен атентат в Истанбул на 13 ноември, при който починаха шестима души.
Турция упрекна неразрешената от нея Кюрдска работническа партия за терористичната офанзива и изпрати войски и танкове против кюрдските бойци в Сирия, откакто турският водач Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че страната му има право да се бори с терористите в и отвън своите граници, в случай че те съставляват опасност за националната сигурност.
На фона на последвалите турски удари против цели в Сирия, Съединените щати приканиха за деескалация на спора, а Русия настоя Турция да прояви въздържаност и да не прибягва до " несъразмерна приложимост на мощ ". Освен това Москва изрази подготвеност и да посредничи в договарянията сред Анкара и Дамаск, като бъде хазаин на среща сред сирийския президент Башар Асад и неговия турски сътрудник. До предлагането се стигна, откакто самият Ердоган направи поръчка за възстановяване на връзките сред двете страни. Дали такава среща ще се състои, ще стане ясно през 2023 година
Ракетните провокации на Северна Корея
Повод за терзание на Запада и неговите азиатски партньори станаха и провокативните дейности на Северна Корея. През тази година страната организира голям брой оръжейни тестове с невиждано движение, като досега е изстреляла десетки балистични ракети, в това число една, която прелетя над Япония.
През последните седмици ракетните тествания на КНДР зачестиха даже още повече след решение на Сеул и Вашингтон да проведат съвместни военни учения в непосредственост до Корейския полуостров. На 3 ноември Северна Корея изстреля рекордните 23 ракети за ден, като една от тях се приземи край крайбрежията на Южна Корея - невиждан досега акт.
Усърдните оръжейни проби ускориха опасенията на Съединени американски щати и съдружниците му, че Пхенян се готви да възобнови нуклеарните опити за първи път от 2017 г насам.
В опит да разубеди КНДР от сходна стъпка, южнокорейският президент Юн Сук-йел даде обещание страната му да даде поетапна икономическа помощ на Северна Корея, в случай че тя приключи създаването на нуклеарни оръжия и стартира нуклеарно разоръжаване. В отговор обаче Пхенян го посъветва " да си затваря устата ", а в средата на декември разгласи, че е провела сполучлив тест на нов вид оръжие. Така, към края на 2022 година напрежението към дейностите на Севера се изостря от ден на ден, а неналичието му на диалогичност не предвещава скорошна деескалация.
Ядрената договорка с Иран - в задънена улица
През тази година светът погледна с паника и към друга възходяща нуклеарна опасност в лицето на Иран. През лятото Международната организация за атомна сила (МААЕ) предизвести, че страната продължава програмата си за обогатяване на уран, а през ноември самият Техеран разгласи, че е почнал да обогатява уран до 60%.
Въпреки че страната твърди, че нуклеарната ѝ стратегия е с мирни цели, Западът се притеснява, че тя е все по-близо до основаването на атомна бомба. По тази причина през актуалната година западните страни ускориха напъните си за обновяване на нуклеарната договорка от 2015 година, чиито условия Иран спря да извършва, откакто тогавашният американски президент Доналд Тръмп я напусна през 2018 година и още веднъж наложи суровите наказания на Съединени американски щати против ислямската република.
През март нуклеарното съглашение изглеждаше покрай възкръсване след среща във Виена на външните министри на страните по договорката. Оттогава насам обаче преговорите изпаднаха в застой, най-много заради две претенции на Иран - Вашингтон да отстрани Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война от листата си на задграничните терористични организации, а също МААЕ да приключи следствието си на следи от уран, открити в недекларирани нуклеарни обекти в страната.
След взаимни обвинявания сред Техеран и Вашингтон в съзнателно отсрочване на договарянията, през декември стана ясно, че двете страни няма да излязат от задънената улица, защото Съединени американски щати обявиха, че ще оставят въпроса с възобновяването на нуклеарната договорка на назад във времето, с цел да се концентрират върху продължаващите митинги в Иран.
Народен протест в Иран
През септември Иран притегли международното внимание към себе си и по друга причина - националните митинги, прераснали съгласно анализатори в национален протест.
До всеобщото гражданско неодобрение в страната се стигна след гибелта на 22-годишната кюрдка Махса Амини, която беше арестувана от моралната полиция, съблюдаваща спазването на строгите ограничавания на ислямската република върху женското облекло.
Протестите прераснаха в най-големите безредици в страната от 2019 година насам, а ръководещите пробваха да ги потушат с принуждение - десетки хиляди стачкуващи бяха задържани, а стотици бяха убити или наказани, като досега са осъществени и две изтезания.
В отговор на продължаващите репресии Западът наложи нови наказания на Иран, а Организация на обединените нации стартира следствие и изключи страната от своята Комисия по статута на дамите.
От своя страна Техеран упрекна западните страни и своя отдавнашен зложелател Израел в опит да провокират революция в страната и съобщи, че разполага с доказателства за тяхното присъединяване в митингите.
Въпреки острата си изразителност, при започване на декември ислямската република разпусна противоречивата морална полиция и разкри, че обмисля да вкара промени в закона, задължаващ дамите да покриват главите си с хиджаб. Гражданските безредици обаче не престават.
Рокади на върха във Англия
Сътресения през 2022 година имаше и в Обединеното кралство - този път политически.
През юли Борис Джонсън подаде оставка като водач на Консервативната партия и като министър председател макар продължителния отвод да направи тази стъпка. Натискът върху него обаче се ускори неимоверно, откакто той се оказа забъркан в редица кавги, които сринаха престижа му и доведоха до всеобщо овакантяване на министри от кабинета му.
През септември за водач на Консервативната партия и идващ министър-председател на Англия бе оповестена Лиз Тръс.
Скоро след нейното встъпване в служба кабинетът ѝ предложи проект за стопански напредък, който обаче провокира рецесия на доверието на вложителите в държавното управление, удари цената на лирата и цените на държавните облигации и раздруса международните пазари дотам, че наложи намесата на Централната банка на Англия. Това принуди Тръс да се откаже от подготвяните ограничения и макар опитите ѝ да възвърне доверието в държавното управление си, сменяйки финансовия министър, в последна сметка се стигна до нейната лична оставка.
Така Лиз Тръс остана в историята на Острова като най-кратко служилият министър председател, издържайки на поста едвам 45 дни.
Премиерската въртележка в Обединеното кралство се завъртя още веднъж и през октомври отпред на страната застана някогашният финансов министър в кабинета на Джонсън - Риши Сунак. Той обаче пое ръководството в сложен стопански миг за страната и предизвести, че ще е належащо предприемането на непопулярни ограничения за излизане от рецесията. Освен това настоя хората да не чакат страната да реши всичките им проблеми.
През 2022 година политическата неустойчивост във Англия бе в допълнение разтърсена и от гибелта на кралица Елизабет II. След 70-годишно ръководство, на 8 септември тя умря на 96-годишна възраст, а на престола се възкачи нейният наследник принц Чарлз.
Екстремни климатични феномени
Годината се оказа гореща както в политически, по този начин и в дословен смисъл - лятото на 2022 година беше най-топлото, отчитано в историята на Европа.
Температурни върхове и горещи талази провокираха суша и пожари, изпепелили рекордните над 660 000 хектара гори в Европейския съюз от януари доникъде на август, а ледниците в Алпите започнаха да се топят с невиждана скорост.
По данни на Световната здравна организация мощните жеги в Европа са довели до гибелта на над 15 000 души. Рекордни горещини бяха регистрирани през август и в Китай, а сушата заплаши с апетит Африканския рог.
Рекордно през тази година бе и обезлесяването в Амазонската джунгла в Бразилия.
В Пакистан пък исторически наводнения в резултат на извънредно проливни мусонни дъждове лишиха живота на над 1700 души и принудиха 8 милиона души да изоставен домовете си, откакто една трета от страната се оказа наводнена.
" Катаргейт " в Европарламента
Съвсем в края на годината Европейският парламент беше разтресен от корупционен скандал, откакто при поредност от акции в Белгия на 9 декември бяха арестувани шестима души, в това число гръцкият евродепутат и зам.-председател на Екологичен потенциал Ева Кайли и Пиер Панзери, някогашен италиански евродепутат, управлявал антикорупционна група.
Както белгийските управляващи след това прецизираха, следствието е почнало година, преди да бъдат осъществени арестите.
Задържаните са обвинени, че са били подкупени от Катар, с цел да лобират в негов интерес. Тази година в емирството се организира международното състезание по футбол, като самият факт, че Катар завоюва семейството на спортното събитие, провокира серия от кавги. Предполага се, че на европейски политици са били плащани големи подкупи, с цел да повлияят на политическия спор в Европарламента.
Корупционната спекулация провокира отвращение в Брюксел и породи опасения измежду законодателите и политическите водачи на Европейски Съюз, че случаят може допълнително да подкопае имиджа на Съюза. Това накара Европейския парламент да приключи пълномощията на Кайли, а също да прекрати цялата законодателна активност, обвързвана с Катар. Започна и разискване по отношение на въвеждането на промени в правилника на институцията.
От своя страна Катар неколкократно отхвърли да е забъркан в абсурда и разкритикува белгийските проверяващи за потребление на " неточна " информация. Емирството даже загатна за прекъсване на доставките на природен газ за Европейски Съюз, откакто се оплака от преднамерено отношение по отношение на себе си. Очакват се още разкрития по така наречен " Катаргейт ", а отзив от абсурда сигурно ще има и следващата година.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ